Тук всички ученици и професори могат да се насладят на прекрасната гледка от дървета. Дъбове, ели, брези и всякакви дървета, храсти и тревички, успокояващи човешкото съзнание. Тук даже идват децата просто, за да си пишат домашните, защото гледката е толкова страхотна, че ги изпълва целите с безкрайна муза. Професорите пък идваха да си почината от крещенето на децата по коридорите и неразбираемите домашни, и класните работи на същите малки "чудовища".
Едно беше сигурно: това място бе просто дар от Бога. Намираше се под поднижието на малката планина-Строуфрийд. Имаше разновидности от дървета и странното беше, че имаше много червени рози. Оттука децата късаха розите и ги подаряваха на професорите в знак на благодарност или просто, за да замажат положението. Освен цветята и дърветата имаще много хубави полянки с лилави теменужки и диви цветленца. Имаше един малък ручей. Наричаха го "Извора на поезията", защото изпълваше хората с щастие и муза.
На това място децата идваха всеки уикенд, защото си почиваха от ученето и забързаният живот живот в училището.
Едно беше сигурно: това място бе просто дар от Бога. Намираше се под поднижието на малката планина-Строуфрийд. Имаше разновидности от дървета и странното беше, че имаше много червени рози. Оттука децата късаха розите и ги подаряваха на професорите в знак на благодарност или просто, за да замажат положението. Освен цветята и дърветата имаще много хубави полянки с лилави теменужки и диви цветленца. Имаше един малък ручей. Наричаха го "Извора на поезията", защото изпълваше хората с щастие и муза.
На това място децата идваха всеки уикенд, защото си почиваха от ученето и забързаният живот живот в училището.
Последната промяна е направена от проф. дьо Равин на Вто Ное 23, 2010 1:50 am; мнението е било променяно общо 1 път
