Дом на Джо дьо Равин. Професор по Екология и Здравно Образование и Митология.

Това бе домът на професорът по Екология и Здравно Образование в училището Демстроу. Както хората можеха да забележат къщата се намираше точно до парка на училището. А парка беше на не повече от пет минути далеч от Демстроу. Къщата на Джо беше много голяма, подарък за него от цялата фамилия дьо Равин. Беше на два много просторни етажа. Отвън тя беше боядисана в цвят "шампанско", но поради бързато замърсяване на този цвят, професорът я боядисваше (е, не той, а майстори) почти всяка година в същия мек и кадифен цвят. Цялата къща беше някъде около триста квадратни метра. Странно, но все пак реално. Подаръка след като беше от майка му и баща му на Джо, те си мислеха, че някой ден това ще е къщата на техните внуци и т.н. Но плановете им май се осуетяваха, защото младият професор си беше предостатъчен, а със заплатата, която взимаше не оправяше разходите си, пък камо ли, ако в тази къща се появиха от някъде още две гърла или три за хранене. За тези мисли Джо с неприрязън си коментираше наум: "Не никога!Може би в далечното бъдеще, но не абсолютно и окончателно НЕ!" Освен, че заплатата му нямаше да стига да изхранва толкова много дечица (дори и да беше едно), причината беше, че просто мъжът не понасяше много децата. На неговите приятели да, но не и собствените му. След като разбрахте защо къщата е толкова голяма нека ви кажа какво има в нея.
Този "малък" дом имаше пет спални, от които само тази на Джо бе ползвана. Тя имаше гледка към малкия извор на парка и стотиците дървета. В спаялнята бяха разположени много неща. Едно огромно легло. Беше постлано с копринена червена завивка, а под нея имаше две червени пухкави калъфки и също червен чаршаф. Стаята беше много просторна и мъжът беше вградил в стената един голям гардероб (е, не чак толкова голям) с две крила. Под леглото имаше по размерите му черна дървена настилка, а около настилката светло кафяв ламинат. Освен всички тези работи нещо нестандартно за толкова зрял човек, но все пак възможно, Джо имаше един лаптоп. Беше Ейсър, черен и лъскав, по-дълъг от обикновеноти и леко по-тесен. Това хайтек устройство се намираше на една малка дъбова, кафява масичка, която пък се намираще на метър два от входа към просторната спалня. Освен лаптопа си, на масичката държеше и модема за интернета, който беше безжичен. Беше голям човек, но го вънлуваха неща за тийнейджъри. В стаята имаше множество шкафоже с всякакви дреболии в тях.От до.Това бе определението за всички дреболийки на младия професор дьо Равин. Имаше една голяма черна ракла, в която се намираха зимните завивки на мъжа. Имаше голяма библиотека. В нея имаше писатели като Оскар Уайлд, Буковски, Емили Бронте и куп други. Освен любителската гледна точка към книгите, професор Джо обичаше да гледа и много филми. Направо рафтове с филми от дори двадесет години назад във времето. Филмите бяха от типа на Смело сърце, но и куп трилъри, ужаси и фантастични истории като Властелинът на пръстените, Нарния, Хари Потър и Здрач. Като последен детайл имаше едно махагоново бюро, изключително скъпо, на което се намираха учебници за много курсове, класни работи и куп най-различни хартии и важни документи на Джо.
Три бани,отново само една ползвана и то най-голяма. Вътре в нея плочките бяха сини и имаше и вана и душ. В нея се намираше мивка "последен писък на модата", както обичаше да казва и Джо и три огледала. Едно много голямо-стенно. Беше облицовано с изкусно направено махагоново дърво (от същиян материалн на бюрото на професора), второто беше до мивката, то беше обикновено огледало тридесет на четиридесет и пет, а третото беше до ваната. Абсолютно същото като второто. Около мивката и въобще в банята имаше поне три шкафа. В единия се намираха шампоаните, душ геловете и най-различните препарати за тяло(защото проефесора много държеше на чистотата). В другия, този до мивката една четка и паста за зъби, с поне пет препарата за изплакване на устата след хранене и миене, и конци за зъби, а в последният се намираха най-различни гъби за тяло, кърпи за лице и хавлията на Джо, а самият му халат се намираше на единствената закачалка от вътрешната страна на вратата на банята.
Освен всички тези неща в къщата на Джо имаше всекидневна и хол в аристократичн стил, но там Джо почти не ходеше, всичко правеше в стаята си и в банята. Дори там се хранеше. През свободното си време прекарваше на двора (или по-точно цветната градина, защото имаше много цветя), там имаше от цял свят: черни рози; холандки лалета, еквадорски, червени рози, маргарити и много, но много рози, които се овиваха около цялата къща. Освен цветята имаше няколко брезички и райграс по цялата градинка. Имаше и един хамак между единствените два бука. Беше бял и много дълъг. За калъфка използваше една от многото, които имаше в къщата. И като за край имаше една кучешка и една котешка дървена колибка. Кучето му беше бяло, пухкаво, самует, наподобяващ вълк, но с бяла и дълга козинка, мека като копринка. Казваше се Джак, а котката-женска, Елизабет, перскийска също бяла. С животните си прекарваше доста от свободното си време.
Ето тук живееше професорът по Екология и Здравмо Образование-Джо дьо Равин.

Когато слънцето се показваше, Джо както винаги беше на своя лаптоп. Какво ще си помислите ли? Не, не, определо и окончателно не! Никога не си помисляйте вече, че когато дьо Равин не е на работа, за да оправя конспекта и учебника на "зайците", ще става рано. Толкова рано, че дори котката му и кучето му да не бяха станали, дори слънцето да не бе изпило кафето си (това беше метафора, надявам се да сте я разбрали), Джо да стане толкова рано. По-вероятно беше още да не е легнал. Сега вярвате ли ми? Ако не-няма значние. Ако да-браво на вас. Фейсбукът за чернокосия професор в пет часа беше по-важен, отколкото неговия заслужен сън. Една пречка обаче заставаше ма пътя на младия човек. Какво ли? Е, това ще ви стане ясно, ако прочетете още един ред от разказа ми. Джо очакваше майстори да направят неговия външен басейн, като поместиха голяма тревна площ райграса и сложиха плочки до хамака на 27-годищния мъж. Сега вярвате ли ми, че в Демстроу има поне един "смахнат" проефесор? Хубаво е да го сторите.
Джо се олиса с чатенето с едно момиче от Небраска (САЩ), че просто бе забравил за майсторите. Като гръм, не, не, като ток пуснат на врата на дьо Равин той се самозабрави в мисли, а съобщенията от чата се сипеха като стъкла от счупена ваза, само че не на пода, а на чата.