Добре дошли в училището Демстроу!


    Учебник и конспект.

    Share
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 12:44 am

    Конспект за Първи курс:
    1.Що е мит, легенда гръцка митология?
    2.Произход на света и боговете.
    3.Митовете за Зевс.
    4.Олимп.
    5.Посейдон и морските божества.
    6.Царството на Хадес.
    7.Хера и Йо.
    8.Митове за Аполон.
    9.Припомняне на митове и подготовка за изпит.
    10.Изпит.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 12:49 am

    Урок №1
    ПРОИЗХОД НА СВЕТА И БОГОВЕТЕ
    В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос — целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя — Гея. Широко се разстлала тя, силна, давала живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар — ужасна бездна, запълнена с вечна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и могъщата сила, всичко оживотворяващата Любов — Ерос. Започва да се създава светът. Безграничният Хаос родил вечния Мрак — Ереб, и тъмната Нощ — Нюкта. А от Нощта и Мрака произлезли вечната Светлина — Етер, и радостният, светъл Ден — Хемера. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят.
    Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното синьо Небе — Уран, и Небето се изпънало над Земята. Гордо се издигнали към него високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Море. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето, баща те нямат.
    Уран — Небето — се възцарил в света. Той се оженил за благодатната Земя — Гея. Уран и Гея имали шестима синове и шест дъщери — могъщите, страшни титани. Един от синовете им, титанът Океан, който обгръщал като безбрежна река цялата земя, и богиня Тетида дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето, и на морските богини — океанидите. А титанът Хиперион и богинята Тея дали на света деца: Слънце — Хелиос, Месечина — Селена, и румената Зора — розовопръстата Еос (Аврора). От Астрей и Еос произлезли всичките звезди, които светят нощем на тъмното небе, и всичките ветрове: буйният северен вятър Борей, източният Евър, влажният южен Нот и приятният западен вятър Зефир, който докарва дъждоносни облаци.
    Освен титаните могъщата Земя родила трима великани — циклопи, с по едно око на челото, и трима грамадни като планини петдесетглави великани — хекатонхейри (сторъки), наречени така, защото всеки от тях имал по сто ръце. На тяхната страшна сила нищо не може да устои, тя е стихийна и безгранична.
    Уран намразил децата си — великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им позволявал да излизат на светлина. Страдала от това майка им — Земята. Тежало й това ужасно бреме, затворено в недрата й. Повикала тя децата си, титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу бащата Уран; но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от тях — коварният Кронос — чрез хитрина свалил баща си и заграбил властта му. Богинята Нощ родила за наказание на Кронос цял сонм ужасни божества: Танатос — смърт, Ерида — раздор, Апата — измама, Кери — унищожение, Хипнос — сън с рой мрачни, тежки сънища, безмилостната Немезида — отмъщение за престъпления, и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие по света, където се възцарил на бащиния си престол. Кронос.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 12:54 am

    Урок №2
    Част първа
    ЗЕВС
    РАЖДАНЕТО НА ЗЕВС
    Кронос не бил сигурен, че властта ще остане завинаги в негови ръце. Той се страхувал, че и срещу него някой ден ще се вдигнат децата му и ще го обрекат на същата участ, на каквато той обрекъл баща си Уран. Страхувал се от децата си. И заповядал на жена си Рея да му донася децата, които се раждат, и безмилостно ги поглъщал. Рея изпадала в ужас, като виждала съдбата на децата си. Вече пет бил погълнал Кронос: Хестия, Деметра, Хера, Хадес (Аид) и Посейдон.
    Рея не искала да загуби и последното си дете. По съвета на родителите си Уран — Небето, и Гея — Земята, тя се оттеглила на остров Крит и там, в дълбока пещера, й се родил най-малкият син Зевс. В тая пещера Рея скрила сина си от жестокия баща, а нему дала да погълне вместо сина си един продълговат камък, повит в пелени. Кронос не подозирал, че е така измамен от жена си.
    А в това време Зевс растял на остров Крит. Нимфите Адрастея и Идея треперели над малкия Зевс, те го отгледали с мляко от божествената коза Амалтея. Пчели носели мед на малкия бог от склоновете на високата планина Дикта. А пред входа за пещерата млади курети удряли щитовете с мечовете си всеки път, когато малкият Зевс заплаквал, за да не чуе плача му Кронос и да не постигне и Зевса участта на братята и сестрите му.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 12:56 am

    Урок №2
    Част втора
    ЗЕВС СВАЛЯ КРОНОС. БОРБАТА НА БОГОВЕТЕ ОЛИМПИЙЦИ С ТИТАНИТЕ
    Порасъл и възмъжал прекрасен и могъщ бог Зевс. Той се опълчил срещу баща си и го принудил да върне отново на бял свят децата, които бил погълнал. Едно след друго повърнал Кронос децата си — богове, прекрасни и светли. Те подели борба с Кронос и с титаните за владеене на света.
    Ужасна и упорита била тази борба. Децата на Кронос се укрепили на високия Олимп. На тяхна страна застанали и някои от титаните, а първи — титанът Океан и дъщеря му Стикс с децата си Усърдие, Мощ и Победа. Борбата била опасна за боговете олимпийци. Могъщи и страшни били техните противници — титаните. Но на помощ на Зевс дошли циклопите. Те му изковали гръмове и светкавици, които Зевс хвърлял по титаните. Борбата продължавала вече десет години, а победата не клоняла нито на едната, нито на другата страна. Накрая Зевс решил да освободи от недрата на земята сторъките великани — хекатонхейрите; повикал ги на помощ. Страшни, грамадни като планини, излезли те от земните недра и се хвърлили в боя. Те къртели от планините цели скали и ги хвърляли върху титаните. Със стотици скали летели срещу титаните, когато те се приближили до Олимп. Застенала земята, грохот изпълнил въздуха, всичко наоколо се тресяло. Даже Тартар потръпвал от тази борба. Зевс хвърлял една подир друга огнени светкавици и оглушително боботещи гръмове. Огън обхванал цялата земя, моретата закипели, гъст смрадлив пушек забулил всичко.
    Накрая могъщите титани отстъпили. Тяхната сила била сломена, те били победени. Олимпийците ги оковали и ги хвърлили вдън мрачния Тартар, във вековната тъма. Пред яките медни врати на Тартар застанали на стража сторъките, хекатонхейрите, за да пазят да не би да се изтръгнат пак от Тартара на свобода мощните титани. На властта на титаните в света бил турен край.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 12:57 am

    Урок №2
    Част Трета
    БОРБАТА НА ЗЕВС С ТИФОН
    Но борбата не свършва с това. Гея — Земята, страшно се разсърдила на олимпиеца Зевс за това, че той постъпил така жестоко с нейните деца — победените титани. Тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила ужасно стоглаво чудовище Тифон. Грамадният, със сто драконови глави Тифон се надигнал от земните недра. С див вой разтърсил въздуха Лай на кучета, човешки гласове, мучене на разярен бик и рев на лъв се чували в този вой. Буйни пламъци се виели около Тифон, а земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Но Зевс Гръмовержец смело се нахвърлил върху него; започва се бой. Заблестели отново светкавици в ръцете на Зевс, затрещели гръмотевици. Земята и небето се разтърсили до основи. В ярки пламъци лумнала пак земята, както по време на борбата с титаните. Моретата закипявали, щом се доближел до тях Тифон. Със стотици сипел огнените си стрели-светкавици гръмовержецът Зевс; като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните буреносни облаци, Зевс превърнал в пепел и стоте глави на Тифон. Рухнал Тифон на земята; от тялото му се излъчвала такава силна топлина, че всичко наоколо се топяло. Зевс сграбчил тялото на Тифон и го запокитил вдън мрачния Тартар, който го бил създал. Но и от Тартара Тифон все още бил страшен за боговете и за всичко живо. Предизвиквал бури и изригвания; от него и от Ехидна, полужена-полузмия, се родили страшното двуглаво куче Орт, адското куче Цербер, лернейската хидра и Химера; често разтърсва Тифон земята.
    Боговете олимпийци победили враговете си. Никой вече не бил в състояние да се съпротивява на властта им. Те можели сега спокойно да управляват света. Най-силният от тях, гръмовержецът Зевс, взел за себе си небето, Посейдон — морето, а Хадес — подземното царство, царството на душите на умрелите. А земята останала в общо владение. Но макар че синовете на Кронос си поделили властта над света, все пак над тях царува повелителят на небето Зевс; той властвува над хора и богове, той управлява всичко в света.


    Последната промяна е направена от проф. дьо Равин на Вто Авг 31, 2010 1:00 am; мнението е било променяно общо 1 път


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 12:59 am

    Урок №3
    ОЛИМП
    Високо на светлия Олимп царува Зевс, заобиколен от сонм богове. Тук са и съпругата му Хера, и златокъдрият Аполон със сестра си Артемида. и златната Афродита, и сластната Зевсова дъщеря Атина, и много други богове. Трите прекрасни Хори пазят входа за високия Олимп и вдигат прикриващия вратата гъст облак, когато боговете слизат на земята или се изкачват а светлите чертози на Зевс. Високо над Олимп се е ширнало синьото, бездънно небе и от него се лее златна светлина. Нито дъжд, нито сняг вали в царството на Зевс; тук е винаги светло, радостно лято. А по-долу се вият облаци, понякога те закриват далечната земя. Там, на земята, есен и зима сменят пролетта и лятото, нещастия и скръб сменят радостта и веселието. Наистина и боговете познават скръбта, но тя бързо прохожда и отново радост се възцарява на Олимп.
    Пируват боговете в своите златни чертози, построени от Зевсовия син Хефест. Цар Зевс седи на висок златен престол. От неговото мъжествено, неземно хубаво лице лъха величие и гордо, спокойно съзнание за власт и сила. Край престола му е богинята на мира Ейрена (Ирина) и постоянната спътница на Зевс, крилатата богиня на победата Нике. Ето влиза прекрасната величествена богиня Хера, Зевсовата жена. Зевс почита жена си. С почит обкръжават Хера, покровителката на брака, всички богове на Олимп; Когато, блестейки със своята красота, в пищна премяна великата Хера влиза в залата за пиршества, всички богове стават и се покланят пред жената на Зевс Гръмовержец. А тя, горда със своето могъщество, пристъпва към златния престол и сяда при Зевс, царя на богове и хора. До престола на Хера стои нейната пратеница, богинята на небесната дъга, лекокрилата Ирида, винаги готова бързо да литне на пъстроцветните си криле и да изпълнява заповедите на Хера в най-отдалечени краища на земята.
    Пируват боговете. Дъщерята на Зевс, младата Хеба, и синът на троянския цар, Зевсовият любимец Ганимед, надарен от Зевс с безсмъртие, им поднасят амброзия и нектар — храна и питие на боговете. Прекрасни харити и музи услаждат живота им с пеене и танци. Хванати за ръце, те извиват хора, а боговете се любуват на кръшните им движения и на дивната им, вечно млада красота. Пирът на олимпийците става все по-весел. На тези пирове боговете решават всички работи, на тях определят те съдбата на света и на хората.
    От Олимп разпраща Зевс на хората своите дарове и утвърждава реда и законите на земята. В ръцете на Зевс се намира съдбата на хората; щастие и нещастие, добро и зло, живот и смърт — всичко е в неговите ръце. До вратата на Зевсовия дворец има два съда. В единия съд са даровете на доброто, в другия — на злото. Зове черпи от тях добро и зло и ги изпраща на хората. Горко на оня човек, комуто Гръмовержецът, загребва дарове само от съда на злото. Горко и на оногова, който нарушава установения от Зевс ред на земята и не съблюдава неговите закони. Застрашително ще навъси Кроносовият син гъстите си вежди, черни облаци ще покрият тогава небето. Великият Зевс ще се разлюти и страшно ще настръхнат косите му, очите му ще пламнат в непоносим блясък; ще махне той с десница и ще блесне огнена мълния, гръмотевици ще забоботят по цялото небе и ще се разтърси високият Олимп.
    Не само Зевс бди да се спазват законите. До неговия престол стои пазещата законите богиня Темида. Тя свиква по заповед на Гръмовержеца събрания на боговете на светлия Олимп и народни събрания на земята и следи да не се нарушават редът и законът. На Олимп е и Зевсовата дъщеря, богинята Дике (Дика), която бди за правосъдието. Зевс наказва строго несправедливите съдии, когато Дике му донесе, че те не спазват законите, дадени от Зевс. Богиня Дике е защитничка на правдата и враг на измамата. Зевс пази реда и правдата в света и изпраща на хората щастие и нещастие. Но макар че Зевс изпраща на хората щастието и нещастието им, тяхната участ се определя от неумолимите богини на съдбата — мойрите, живеещи на светлия Олимп. Участта и на самия Зевс е в техните ръце. Над смъртни и над богове властвува съдбата. Никой не може да избегне нейните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да измени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата може само смирено да се преклониш и да й се подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата. Мойрата Клото преде нишката на живота на човека, определяйки продължителността на живота му. Скъса ли се нишката, свършва и животът. Мойрата Лахеза изтегля, без да гледа, жребия, който се пада на човека в живота. Никой не е в състояние да измени определената от мойрите съдба, тъй като третата мойра, Атропа, записва в дълъг свитък всичко, що са определили на човека в живота нейните сестри, а което е веднъж записано в свитъка на съдбата, то е неизбежно. Великите строги мойри са неумолими.
    На Олимп има още една богиня на съдбата — тя е богинята Тюхе, богиня на щастието и благоденствието. От рога на изобилието, рога на божествената коза Амалтея, с мляко от която бил отхранен самият Зевс, тя сипе дарове на хората и честит е оня човек, който срещне в своя жизнен път богинята на щастието Тюхе; но колко рядко се случва това и колко нещастен е човекът, от когото се отвърне богинята Тюхе, която доскоро му е давала своите дарове!
    Така царува на Олимп великият цар на хората и боговете Зевс, заобиколен от сонм светли богове, пазейки реда и правдата в целия свят.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:01 am

    Урок №4
    ПОСЕЙДОН И МОРСКИТЕ БОЖЕСТВА
    Дълбоко в морската бездна се намира чудесният дворец на земетръсеца Посейдон, великият брат на гръмовержеца Зевс. Властвува над моретата Посейдон и морските вълни се подчиняват и на най-малкото движение на неговата ръка, въоръжена със страшен тризъбец. Там, в морската дълбочина, живее с Посейдон и прекрасната му съпруга Амфитрита, дъщеря на морския мъдрец-тайноведец Нерей, която великият властелин на морските глъбини Посейдон откраднал от баща й. Той я видял веднъж, когато играела хоро със сестрите си — нереидите, на брега на остров Наксос. Запленен от. прекрасната Амфитрита, богът на морето пожелал да я отвлече със своята колесница. Но Амфитрита се укрила при титана Атлас, който държи върху яките си плещи небесния свод. Дълго не можел да намери Посейдон прекрасната дъщеря на Нерей. Най-сетне делфинът му казва къде е нейното скривалище; за тая услуга Посейдон поставя делфина всред небесните съзвездия. Посейдон отвлякъл от Атлас прекрасната Нереева дъщеря и се оженил за нея.
    Оттогава живее Амфитрита с мъжа си Посейдон в подводния му дворец. Високо над двореца шумят морските вълни, сонм морски божества заобикалят Посейдон, подчинени на неговата воля. Между тях е и Посейдоновият син Тритон, който с гръмовния звук на своята тръба от раковина предизвиква страшни бури. Всред божествата се намират и прекрасните сестри на Амфитрита — нереидите. Посейдон властвува над морето. Когато той на своята колесница, теглена от дивни коне, препуска по морето, вечно шумящите вълни се отдръпват и дават път на повелителя Посейдон. Равен по красота на самия Зевс, бързо се носи той по безбрежното море, а около него играят делфини, риби изплуват от морските дълбочини и се тълпят около колесницата му. А когато размахне Посейдон страшния си тризъбец, тогава като планини се надигат морските вълни, покрити с бели гребена от пяна, и в морето бушува свирепа буря. С плясък се удрят тогава буйните морски вълни о скалистия бряг и разтърсват земята. Но стига да простре Посейдон своя тризъбец над вълните, и те се укротяват. Утихва бурята, отново морето е спокойно, гладко като огледало и едва чуто се плиска край брега — синьо, безкрайно.
    Много божества заобикалят великия Зевсов брат Посейдон. Всред тях е морският мъдрец Нерей, който знае всички съкровени тайни на бъдещето. На Нерей са чужди лъжата и измамата. Само истината открива той на богове и смъртни. Мъдри са съветите, които дава опитният старец. Нерей има петдесет прекрасни дъщери. Весело лудуват младите нереиди всред морските вълни, блестейки с божествената си красота. Хванали се за ръце, те изплуват една след друга от морската бездна и заиграват хоро на брега под лекия плясък на бавно пристигащите до брега вълни на спокойното море. Ехото на крайбрежните скали повтаря тогава звуците на тяхната нежна песен, подобна на тихия плясък на морето. Нереидите покровителствуват мореплавателя и му осигуряват щастливо плаване. Те бдят над него денем и нощем.
    Между морските божества е и старецът Протей, който мени като морето своя образ и се превръща по свое желание в различни животни и чудовища. И той е пророкуващ бог, трябва само да го изненадаш, да му се наложиш и да го накараш Да открие тайната на бъдещето. Всред спътниците на земетръсец Посейдон е и бог Главк, покровител на моряците и рибарите; и той има дар да пророкува. Често, изплавал от морските дълбочини на повърхността, той разкривал бъдещето и давал мъдри съвети на смъртните, които кръстосват моретата. Могъщи са морските богове, голяма е тяхната власт, по над тях всичките властвува великият брат на Зевс, Посейдон.
    Всички морета и всички земи са обгърнати от беловласия Океан — бог титан, равен на самия Зевс по почит и слава. Той живее далеч, на границите на света, и земните дела не тревожат сърцето му. Три хиляди синове — речни богове, и три хиляди дъщери — океаниди, богини на потоци и извори, има Океан.
    Синовете и дъщерите на великия бог Океан носят благоденствие и радост на смъртните чрез вечно течащата си животворна вода; с нея те напояват цялата земя и всичко живо върху нея.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:02 am

    Урок №5
    ЦАРСТВОТО НА МРАЧНИЯ ХАДЕС (ПЛУТОН)
    Дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс, Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостните лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство на Хадес. Мрачни реки текат в него. Там протича и всичко вледеняващата свещена река Стикс, в чиито води се кълнат и самите богове.
    Там влачат своите вълни Кокит и Ахерон; душите на умрелите огласят със своето стенание, изпълнено с печал, мрачните им брегове. В подземното царство се струят и даващите забрава за всичко земно води на извора Лета. По мрачните полета на Хадесовото царство, покрити с бледните цветове на асфодела, се носят безплътните, леки сенки на умрелите. Те оплакват своя нерадостен живот, живот без светлина и без желания. Тихо се носят техните стонове, едва доловими, подобни на шумоленето на увехнали листа, гонени от есенния вятър. Никой не може да се върне от това царство на скръбта. Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода. Суровият старец Харон, който превозва душите на умрелите, няма да откара обратно през мрачните води на Ахерон нито една душа натам, дето ярко свети слънцето на живота. Душите на умрелите са обречени на вечно скръбно съществуване в мрачното царство на Хадес.
    В това именно царство, докъдето не стигат нито светлината, нито радостта, нито скърбите на земния живот, управлява Зевсовият брат Хадес. Той седи на златен престол с жена си Персефона. Нему служат неумолимите богини на отмъщението, ериниите. Страшни, те преследват с бичове и змии престъпника; не му дават нито миг покой и го измъчват с угризения на съвестта; никъде не може да избяга от тях жертвата им, те ще я намерят, където и да се скрие тя. До престола на Хадес седят съдиите в царството на умрелите — Минос и Радамант. Все тук, до престола, е и богът на смъртта Танатос с меч в ръка, с черно наметало, с грамадни черни криле. Гробна студенина вее от тези криле, когато Танатос прелита до леглото на умиращия, за да отреже с меча си кичур коса от главата му а да му вземе душата. До Танатос са зловещите кери. Яростни се носят те на своите криле по бойното поле. Керите ликуват, като виждат как един след друг падат сразените герои; те впиват кървавочервени устни в раните на сразените, стръвно пият горещата им кръв и изтръгват от телата душите им.
    Пак тук, до престола на Хадес, е и прекрасният млад бог на съня, Хипнос. Той нечуто се носи на своите криле над земята с главички от мак в ръце и лее от рог сънотворно питие. Нежно допира той вълшебния си жезъл до очите на хората, леко притваря клепките им и смъртните потъват в дълбок сън.
    Реят се в мрачното царство на Хадес и боговете на сънищата. Има измежду тях богове, които дават пророчески и радостни съновидения, но има и богове на ужасни, потискащи сънища, които плашат и измъчват хората. Има богове и на лъжливи сънища; те вкарват човека в заблуда и често го водят до гибел.
    Царството на неумолимия Хадес е изпълнено с мрак и ужас. Там броди в тъмата ужасният призрак Емпуза, с магарешки крака. Той, след като подмами в нощната тъмнина с хитрост хората и ги отведе на някое усамотено място, изпива всичката им кръв и лакомо изяжда още треперещите им тела. Там скита и чудовищната Ламя; тя се промъква нощем в спалните на щастливите майки и отвлича техните деца, за да им изпие кръвта. Над всички призраци и чудовища властвува великата богиня Хеката. Тя има три тела и три глави. През безлунна нощ, в дълбока тъмнина, тя броди по пътища и край гробища с цялата си ужасна свита от стигийски кучета. Тя изпраща ужаси и тежки сънища на земята и погубва хората. Хората призовават Хеката като помощничка при магьосничество; но пак тя е и единствената помощничка против магьосничеството за ония, които я почитат, и на кръстопът, дето се разиждат три пътя, й пренасят в жертва кучета.
    Ужасно е царството на Хадес и омразно е то на хората.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:09 am

    Урок №6
    Част Първа
    ХЕРА
    Великата богиня Хера, жената на егидоносеца Зевс, покровителствува брака и пази светостта и ненарушимостта на брачните връзки. Тя изпраща на съпрузите многобройно потомство и благославя майката при раждане на детето.
    След като победеният от Зевс Кронос върнал на бял свят великата богиня Хера и нейните братя и сестри, които той бил погълнал, майка й Рея я отнесла на края на земята при беловласия Океан; там Хера била отгледана от Тетида. Хера дълго живяла далеч от Олимп в тишина и мир. Великият Зевс Гръмовержец я видял, влюбил се в нея и я отвлякъл от Тетида. Боговете пищно отпразнували сватбата на Зевс и Хера. Ирида и харитите облекли Хера в разкошна премяна и тя сияела със своята младост и величава красота всред сонма богове на Олимп, седейки на златен престол до Зевс, великия цар на богове и хора. Всички богове поднесли дарове на повелителната Хера, а богиня Земя — Гея, изкарала от своите недра като дар на Хера едно чудно ябълково дърво, което раждало златни ябълки. Всичко в природата славело царица Хера и цар Зевс.
    Хера царува на високия Олимп, тя заповядва, както и нейният мъж, на светкавиците и гръмотевиците; само от една нейна дума тъмни дъждовни облаци покриват небето, чрез едно махване с ръка тя вдига страшни бури.
    Прекрасна е великата Хера, волооката, лилиеръката; изпод нейния венец се спускат на вълни чудни къдрици, власт и спокойно величие горят в очите й. Боговете почитат Хера, почита я и мъжът й, облакогонецът Зевс, и често се съветва с нея. Но не са редки и караници между Зевс и Хера. На съвещанията на боговете Хера често възразява на Зевс и спори с него. Тогава Гръмовержецът се разсърдва и заплашва жена си с наказания. Хера замлъква и сдържа гнева си. Тя не е забравила как Зевс я подложил на бичуване, как я оковал в златни вериги и я оставил да виси между небето. и земята, като й вързал на краката две тежки наковални.
    Могъща е Хера — няма богиня, равна ней по власт. Величествена, в дълга разкошна дреха, изтъкана от самата Атина, на колесница, запрегната с два безсмъртни коня, слиза тя от Олимп. Цяла от сребро е, колесницата, от чисто злато са колелата, а медта на спиците блести. Благоухание се разлива по земята там, дето минава Хера. Всичко живо се покланя пред нея, великата царица на Олимп.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:16 am

    Урок №6
    Част Втора
    ЙО
    Често търпи обиди Хера от мъжа си Зевс. Така станало например, когато Зевс се влюбил в прекрасната Йо и за да я скрие от жена си Хера, я превърнал в крава. Но с това Гръмовержецът не спасява Йо. Хера видяла снежнобялата крава и поискала от Зевс да да й я подари. Зевс не можал да откаже това на Хера. А тя, като станала господарка на Йо, я дала на стоокия Аргус да я пази. Нещастната Йо страдала, но никому не могла да каже за страданията си; превърната на крава, тя била лишена от дарбата да говори. Вечно будният Аргус пазел Йо, тя не можела да се скрие от него. Зевс виждал страданията й. Той повикал сина си Хермес и му заповядал да отвлече Йо.
    Бързо пристигнал Хермес навръх планината, дето стоокият страж пазел Йо. С приказките си той приспал Аргус. Щом се затворили стоте му очи, Хермес грабнал извития си меч и с един замах отсякъл главата на Аргус. Йо била освободена. Но и с това Зевс не я спасил от гнева на Хера. Тя изпратила един чудовищен стършел. С ужасното си жило стършелът гонел от страна в страна нещастната страдалка Йо, докарана до лудост от мъки. Нигде не намирала тя покой. В бесен бяг се носела тя все по-далеч и по-далеч, а стършелът летял подир нея и всеки миг забивал своето жило в тялото й. Жилото на стършела горяло Йо като нажежено желязо. — Къде ли не бягала Йо, в какви ли не Страни ходила! Най-после след дълги скитания стигнала в страната на скитите, в Крайния Север, до скалата, на която бил прикован титанът Прометей. Той предсказал на нещастницата, че само в Египет ще се избави тя от мъките си. Гонена от стършела, Йо продължила да бяга. Много мъки изтърпяла тя, много опасности изпитала, преди да стигне до Египет. Там, на бреговете на благодатния Нил, Зевс й върнал предишния образ и тя родила син, Епаф. Той бил първият цар на Египет и родоначалник на великото поколение герои, към което спадал и най-големият герой на Гърция, Херакъл.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:18 am

    Урок №7
    Част Първа
    РАЖДАНЕТО НА АПОЛОН
    Богът на светлината златокъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъжен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: и крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествували новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:20 am

    Урок №7
    Част Втора
    БОРБАТА НА АПОЛОН С ПИТОН И ОСНОВАВАНЕТО НА ДЕЛФИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ С ОРАКУЛ
    Младият, лъчезарен Аполон се понесъл по лазурното небе с китара (лира) в ръце, със сребърен лък през рамо; златни стрели силно звънтели в стрелника му. Горд, ликуващ се носел Аполон над земята, като заплашвал да унищожи всяко зло, всичко, породено от мрака. Той се устремил към мястото, дето живеел страшният Питон, който някога преследвал майка му Латона; искал да му отмъсти за всичкото зло, което й бил причинил.
    Бързо стигнал Аполон до тъмната клисура, където било леговището на Питон Високо до небето се издигали наоколо скали. Мрак царял над клисурата. По дъното й буйно течал разпенен белогрив планински поток, а над потока се виели мъгли. Страшният Питон излязъл от леговището си. Грамадното му тяло, покрито с люспи, се навивало между скалите на безброй обръчи. Скали и планини тръпнели и се поддавали под тежестта на тялото му. Яростният Питон опустошавал всичко и сеел смърт на всички страни. В ужас се разбягвали нимфите и всичко живо. Надигнал се Питон, могъщ, яростен, разтворил страшната си паст и вече се готвел да погълне златокъдрия Аполон. Но в този миг се чул звук от тетивата на сребърния лък и като искра блеснала във въздуха безпогрешна златна стрела, след нея — втора, трета; стрели като дъжд се изсипали върху Питон и той паднал мъртъв на земята. Бодро зазвучала тържествената победна песен (пеанът) на златокъдрия Аполон, победителя на Питон, със съпровод от златните струни на лирата му. Аполон заровил в земята тялото на Питон на мястото, дето по-късно се издигнал свещеният град Делфи, и основал там светилище с оракул, за да разкрива в него на хората волята на баща си Зевс.
    От високия бряг Аполон съзрял далеч в морето кораб на критски моряци. Преобразен на делфин, той се хвърлил в синьото море, настигнал кораба и като лъчезарна звезда литнал по морските вълни и застанал на кърмата на кораба. Аполон откарал кораба до кея на пристанището Криза и свирейки на лира, повел моряците през една плодородна долина за Делфи. Тях направил той първи жреци в своето светилище.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:21 am

    Урок №7
    Част Трета
    ДАФНА
    Светлият, жизнерадостен бог Аполон познава и скръбта; и него постигнало нещастие. Той познал скръбта наскоро след победата си над Питон. Когато Аполон, горд, задето е победил Питон, стоял над сразеното от стрелите му чудовище, той видял младия бог на любовта Ерос, опъващ златния си лък. Аполон му казал със смях:
    — Що ти трябва, дете, такова страшно оръжие? Я по-добре остави на мене да запращам поразяващите златни стрели, с които току-що убих Питон. На тебе ли остана да се сравняваш по слава с мене, стрелометеца? Да не би да искаш да постигнеш по-голяма слава от моята?
    Обиденият Ерос гордо отвърнал на Аполон:
    — Твоите стрели, Феб-Аполоне, бият безпогрешно, всички поразяват те, но моята стрела ще порази тебе.
    Ерос размахнал златните си криле и в миг литнал на високия Парнас. Там извадил от стрелника си две стрели — една, раняваща сърцето и предизвикваща любов, с нея пронизал сърцето на Аполон; втора, убиваща любовта, нея стрелнал в сърцето на нимфата Дафна, дъщеря на речния бог Пеней.
    Случайно Аполон срещнал прекрасната Дафна и се влюбил в нея. Но щом Дафна зърнала златокъдрия Аполон, с бързината на вятъра се впуснала да бяга, тъй като стрелата на Ерос, убиваща любовта, била пронизала сърцето й. Забързал да я догони сребролъкият бог.
    — Стой, прекрасна нимфо — викал Аполон, — защо бягаш от мене като овчица, гонена от вълк. Като гълъбица, която се спасява от орел, летиш ти! Та аз не съм ти враг! Виж, ти си наранила краката си на острите бодли на трънката. Я почакай, спри! Аз съм Аполон, синът на гръмовержеца Зевс, а не обикновен смъртен овчар.
    Но прекрасната Дафна бягала още по-бързо. Като на криле тичал подир нея Аполон. Все повече се приближавал до нея. Насмалко да я настигне! Дафна усеща вече дишането му. Силите й я напущат. И тя се помолва на баща си Пеней:
    — Татко Пеней, помогни ми! Разтвори се по-скоро, земьо, та ме погълни! О, отнемете този мой образ, той ми причинява само страдания!
    Още недоизрекла това и веднага членовете й изтръпнали. Кора покрила нежното й тяло, косата й се обърнала в листа, а ръцете, вдигнати към небето, се превърнали в клони. Дълго стоял опечален Аполон пред появилото се лаврово дърво и накрая промълвил:
    — Нека венец само от твоя зеленина краси главата ми, украсявай отсега нататък с листата си и моята лира, и стрелника ми. Нека никога не повяхва о, лаврово дърво, твоята зеленина. Бъди вечно зелено!
    А лавровото дърво тихо зашумяло с гъстите си клони в отговор на Аполон и сякаш в знак на съгласие навело зеления си връх.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:24 am

    Урок №7
    Част Четвърта
    АПОЛОН У ЦАР АДМЕТ
    Аполон трябвало да се очисти от греха си за пролятата кръв на Питон. Та нали и самият той очиства хората, извършили убийство. И ето по решение на Зевс той се оттегля в Тесалия при прекрасния и благороден цар Адмет. Той пасял царските стада и с тая служба изкупвал греха си. Когато Аполон свирел всред пасбището на тръстикова флейта или на златна лира, дивите животни, очаровани от свиренето му, наизлизали от горския гъсталак. Пантери и лъвове кротко ходели всред стадата. Елени и сърни се стичали при звуците на флейтата. Мир и радост царели наоколо. Благоденствие заляло дома на Адмет; никой не се радвал като него на такова плодородие; неговите коне и стада били най-добрите в цяла Тесалия. Всичко това му дарил златокъдрият бог. Аполон помогнал на Адмет да получи ръката на Алкеста (Алцеста), дъщерята на йолкския цар Пелий. Баща й се бил врекъл да я даде за жена само на оня, който бъде в състояние да впрегне в колесницата си лъв и мечка. Тогава Аполон надарил любимеца си Адмет с непобедима сила и той изпълнил поставеното от Пелий условие. Аполон служил у Адмет осем години и като изтекъл срокът на службата му, с която изкупил греха си, се върнал в Делфи.
    Пролет и лете Аполон живее в Делфи. А когато настъпи есен, започнат да вехнат цветята и да жълтеят листата на дърветата, когато наближи студената зима, която покрива със сняг върха Парнас, тогава Аполон сяда на своята колесница, запрегната със снежнобели лебеди, и тя го отнася в страната на хиперборейците, която не знае що е зима, в страната на вечната пролет. Там прекарва той цялата зима. А когато пак се раззелени всичко в Делфи, когато под животворния лъх на пролетта се разцъфнат цветята и като пъстър губер покрият долината на Криза, златокъдрият Аполон се. връща със своите лебеди в Делфи да вещае на хората волята на гръмовержеца Зевс. Тогава в Делфи празнуват завръщането на бога вещател Аполон от страната на хиперборейците. Цялата пролет и лятото прекарва той в Делфи, посещава, и родния си остров Делос, дето има също тъй свое великолепно светилище.


    Последната промяна е направена от проф. дьо Равин на Вто Авг 31, 2010 1:26 am; мнението е било променяно общо 1 път


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:25 am

    Урок №7
    Част Пета
    АПОЛОН И МУЗИТЕ
    Напролет и лете по склоновете на гористия Хеликон — там, дето тайнствено ромонят свещените води на извора Хипокрена, и на високия Парнас, край бистрите води на Касталския извор, Аполон предвожда танците на деветте музи. Младите прекрасни музи, дъщери на Зевс и Мнемозина, са постоянни спътнички на Аполон. Той ръководи и хора на музите и акомпанира на песните им със своята златна лира. Величествено пристъпва Аполон пред хора на музите с лавров венец над челото, а подир него вървят и деветте музи: Калиопа — муза на епическата поезия, Евтерпа — муза. на лириката, Ерато — муза на любовните песни, Мелпомена — муза на трагедията, Талия — муза на комедията, Терпсихора — муза на танците, Клио — муза на историята, Урания — муза на астрономията, и Полихимния — муза на свещените химни. Тържествено се отеква техният хор и цялата природа като омагьосана слуша божественото им пеене.
    Когато пък Аполон, придружен от музите, се появява всред сонма богове на светлия Олимп и се чуват звуците на неговата лира и пеенето на музите, всичко на Олимп замлъкна. Забравя Арес шума на кървавите битки, не блести светкавица в ръцете на облакогонеца Зевс, боговете забравят раздорите, мир и покой възцаряват на Олимп. Дори Зевсовият орел прибира могъщи криле и затваря проницателните си очи, не се чува страшният му крясък, той кротко дреме върху жезъла на Зевс. В пълната тишина тържествено звучат струните на Аполоновата лира. А когато Аполон весело удря по златните й струни, тогава светло, блестящо хоро се извива в залата за пиршества на боговете. Музи, харити, вечно младата Афродита, Арес с Хермес, всички участвуват във веселото хоро, а тя води снажна девица — сестрата на Аполон, прекрасната Артемида. Облени в потоци златна светлина, играят младите богове под звуците на Аполоновата лира.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:27 am

    Урок №7
    Част Шеста

    СИНОВЕТЕ НА АЛОЕЙ
    Страшен е далекострелният Аполон, когато се разгневи, и не знаят тогава пощада неговите златни стрели. Мнозина са убили те. От тях загинали гордите със своята сила Отос и Ефиалт, синове на Алоей, които не желаели никому да се подчиняват. Още в ранно детство те се славели с грамадния си ръст, със силата си и с безпределната си храброст. Още като младежи Отос и Ефиалт започнали да се заканват на боговете олимпийци:
    — О, почакайте само да възмъжеем, почакайте да се развие напълно нашата свръхестествена сила. Ние ще струпаме една върху друга планините Олимп, Пелион и Оса и по тях ще се изкачим на небето. Ще откраднем тогава от вас, олимпийци, Хера и Артемида.
    Така също като титаните се заканвали на олимпийците непокорните Алоееви синове. И щели да изпълнят заканата си. Те оковали във вериги страшния бог на войната Арес; цели тридесет месеца се мъчил той в медните окови. Още дълго щял да се мъчи ненаситният на битки Арес в плен, ако не бил го избавил — когато бил вече останал без сили — бързият Хермес. Силни били Отос и Ефиалт. Аполон не можал да понесе техните закани. Опънал далекострелният бог сребърния си лък; като огнени искри блеснали във въздуха неговите златни стрели и Отос и Ефиалт паднали пронизани от тях.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:28 am

    Урок №7
    Част Седма
    МАРСИЙ
    Жестоко наказал Аполон и фригийския сатир Марсий, задето той дръзнал да се състезава с него в музиката. Китаредът Аполон не можал да изтърпи такава дързост. Веднъж, скитайки се по фригийските полета, Марсий намерил тръстикова флейта. Тази флейта била захвърлена от богиня Атина, след като тя забелязала, че свиренето на изнамерената от самата нея флейта загрозява прекрасното й божествено лице. Атина проклела своето изобретение:
    — Да бъде наказан жестоко оня, който прибере тази флейта.
    Като не знаел нищо за проклятието, изречено от Атина, Марсий прибрал флейтата и скоро се научил да свири на нея така хубаво, че всички в унес слушали тая затрогваща музика. Марсий се възгордял и извикал на състезание самия покровител на музиката.
    Аполон се отзовал на това предизвикателство, облечен в дълга разкошна хламида, с лавров венец на главата си, със златна лира в ръце.
    Колко нищожен изглеждал пред величествения, прекрасен Аполон обитателят на горите и полята Марсий със своята жалка тръстикова флейта! Де можел той да извлече от флейтата си такива дивни звуци, каквито издавали златните струни от лирата на предводителя на музите Аполон! Победил Аполон. Разгневен от предизвикателството, той заповядал да се накаже нещастният Марсий. Окачили го за ръката да виси и жив му одрали кожата. Тъй скъпо платил Марсий за дързостта си. А кожата му окачили в пещерата при Келени във Фригия и по-късно се разказвало, че тя винаги започвала да потрепва, сякаш играела, когато долитали до пещерата звуците на фригийска тръстикова флейта, а оставала неподвижна, когато се чували величествените звуци на лира.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:30 am

    Урок №7
    Част Осма
    АСКЛЕПИЙ (ЕСКУЛАП)
    Ала не само отмъстител с Аполон, не само гибел изпраща той със своите златни стрели; той и лекува болести. А синът на Аполон, Асклепий, е бог на лекарите и на лечебното изкуство. Мъдрият кентавър Хирон отгледал Асклепий по склоновете на планината Пелион. Под негово ръководство Асклепий станал такъв изкусен лекар, че надминал дори самия си учител Хирон. Асклепий не само церял всички болести, но даже и умрели възвръщал към живот. С това той разсърдил владетеля на царството на умрелите Хадес и Гръмовержеца Зевс, тъй като нарушил закона и реда, установени от Зевс на земята. Разгневеният Зевс хвърлил своята светкавица и сразил Асклепий. Но хората обожават Аполоновия син като бог лечител. Те му издигат много светилища и между тях светилището на Асклепий в Епидавър.
    Навсякъде в Гърция тачели Аполон. Гърците го почитали като бог на светлината; като бог, който очиства човека от злото на пролята кръв; като бог, който разкрива волята на баща си Зевс и който наказва, изпраща болести и ги лекува. Почитали го гръцките младежи като свой покровител. Аполон е покровител на мореплаването, той подпомага основаването на нови колонии и градове. Художници, поети, певци и музиканти се намират под специалното покровителство на предводителя на хора на музите, китареда Аполон. По култа, който гърците отдавали на Аполон, той е равен на самия Зевс Гръмовержец.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Вто Авг 31, 2010 1:32 am

    Урок №7
    Част Девета
    АРТЕМИДА
    Вечно младата, прекрасна богиня Артемида била родена на остров Делос едновременно с брат си, златокъдрия Аполон. Те са близнаци. Най-искрена обич, най-интимна дружба свързва брата и сестрата. Дълбока обич хранят те и към майка си Латона.
    Артемида дава живот на всичко. Тя се грижи за всичко, което живее на земята и расте в гората и на полето. Грижи се за дивите животни, за стадата добитък и за хората. Тя кара да растат треви, цветя и дървета, тя благославя раждане, женитба и брак. Гръцките жени принасят богата жертва на славната Зевсова дъщеря Артемида, която благославя брака и дава щастие в него, която лекува и изпраща болести.
    Вечно младата, хубава като ясен ден богиня Артемида, с лък и стрелник през рамо, с копие на ловец в ръка, весело ловува в сенчести гори и по задени от слънцето поля. Шумна свита нимфи я придружава, а тя, величествена, облечена в къса дреха на ловец, стигаща само до коленете й, бързо се носи по гористите планински склонове. Не може да убегне от нейните верни стрели нито плашливият елен, нито плахата сърна, нито разяреният глиган, който се скрива в тръстиковия гъсталак. Подир Артемида тичат нейните спътнички нимфите. Весел смях, глъч, лай на глутница кучета се чуват надалеч в планините и планинското ехо високо им приглася. А когато се умори богинята на лова, тя бързо се отправя заедно с нимфите за свещения Делфи при любимия си брат, стрелометеца Аполон. Там тя си почива. Под божествените звуци на златната Аполонова китара тя играе хоро заедно с музите и нимфите. Води хорото стройната прекрасна Артемида; тя е по-хубава от всички музи и нимфи и една глава по-висока от тях.
    Артемида обича да почива в хладни пещери, обвити в зеленина, далеч от погледа на смъртните. Тежко и горко на оногова, който нарушава нейния покой. Така загинал и младият Актеон, синът на Автоноя, дъщеря на тиванския цар Кадъм.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Сря Сеп 01, 2010 3:43 pm

    Що е мит, легенда и гръцка митология?
    1ва част-мит.
    Митът е народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са отразени спомените за преживени случки и събития от историята на даден народ. Митът е пряко свързан с религията. В древността е бил форма за опознаване и обяснение на света. Древногръцките, древноегипетските и други източни митове оказват силно влияние върху развитието на световната култура. Често митовете са в основата на религиозни и теологични учения и теории. Митът е синкретично изкуство, зародило се около 3000 г. пр. Хр.Предаването,разказването на митовете ставало само на просветените - на мъже навършили определена възраст.Митът е бил съвкупност от изкустни действия - пеене, танци, рисуване, устно слово, докато сега е в поетична форма.
    В съвременния език думата мит е придобила една забележителна двуичност: мит може да притежава както и значението на "измислица" или "плод на въображението", така и коренно противоположното значение на "достоверен" или "свещен разказ". За да се разбере това противоречие възможно най-добре, нека цитираме един пазаж от първа глава на "Мит и Реалност" на доказания гросмайстор на религиознанието Мирча Елиаде:
    „Най-малко от петдесет години насам западните учени започнаха да подхождат по съвсем различен начин към изучаването на мита в сравнение с колегите си от деветнадесети век например. За разлика от своите предшественици, които са разглеждали мита в обичайното значение на думата, т.е. като „басня“, „измислица“, „плод на въображението“, те го възприемаха така, както е бил разбиран в архаичните общества, в които положението е точно обратното: „мит“ означава „достоверен разказ“ и дори разказ, който е най-скъпоценно притежание поради това, че е свещен, образцов, значим. Тази нова семантична ценност, придавана на термина „мит“, прави донякъде двусмислена употребата му в съвременния говорим език. Т.е. днес думата се използва и в значението на „измислица“ или „измама“, и в това познато най-вече на етнолозите, социолозите и историците на религията значение „свещено предание, първично откровение, образцов модел“. ... Всеизвестно е, че след Ксенофан (ок. 565-470 г. пр. н. е.), който пръв е критикувал и отхвърлил „митологическите“ изрази на божествеността, използвани от Омир и Хезиод, гърците са продължили неотклонно да отстраняват от mythos всяка ценност от религиозно метафизическо естество. Противопоставеният на logos, а след това и на historia, mythos е започнал накрая да означава „това, което не може да съществува в действителност“. Юдео-християнството пък, от своя страна, е обявило за „лъжа“ и „измама“ всичко, което не е намирало оправдание или не е било узаконено от двата Завета.“

    Съвкупност от вярвания и идеализирани представи, които се създават за определена личност, феномен или историческо събитие.
    1. Митът и митовете като цяло според Фаулър са предания с неостановен произход и авторство,които спомагали за обяснението на религиозните вярвания. 2.Според Проп митовете били разказ за божества,в които човек вярвал. 3.Според Марке митовете обаче били основния способ на първобитните хора за обяснение на света около тях.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Сря Сеп 01, 2010 3:44 pm

    Що е мит, легенда и гръцка митология?
    2ра част-легенда.
    Легенда е епически вид във фолклора и в литературата. Тя е предание за минали събития, в което се съчетават реално и фантастично. Литературно произведение или разказ за исторически събития, в което действителността е премислена и украсена с чудновати измислици - сказание, предание, нещо невероятно.
    Също така, под легенда може да се разбира и допълнително пояснение, използвано при географските карти, диаграми и др.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.
    avatar
    проф. дьо Равин
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование
    Ръководство, преподавател по Екология и Здравно Образование

    Брой мнения : 175
    Join date : 26.08.2010
    Age : 20
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  проф. дьо Равин on Сря Сеп 01, 2010 3:47 pm

    Що е мит, легенда и гръцка митология?
    3та част-Гръцка митология.
    Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.


    _________________
    Some say the world will end in fire,
    Some say in ice.
    From what I've tasted of desire
    I hold with those who favor fire.
    But if it had to perish twice,
    I think I know enough of hate
    To say that for destruction ice
    Is also great
    And would suffice.

    Sponsored content

    Re: Учебник и конспект.

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Вто Ное 20, 2018 5:51 am