Добре дошли в училището Демстроу!


    Учебник и конспект

    Share
    avatar
    дир. Плъмър
    Директор, преподавател по Животнология и Растителнология
    Директор, преподавател по Животнология и Растителнология

    Брой мнения : 73
    Join date : 26.08.2010
    Age : 21
    Местожителство : Плевен

    Учебник и конспект

    Писане  дир. Плъмър on Пет Авг 27, 2010 5:53 pm

    Конспект:
    1.Въведение в предмета
    2.Тревисти растения – Див мак
    3.Храсти - Шипка
    4.Дървета - Бук
    5.Практика
    6.Безгръбначни – Плосък червей
    7.Птици – Градска лястовица
    8.Риби – Змиоркоподобни
    9.Практика
    10.Изпит – Теория и Практика




    _________________
    Всички понякога падат, разликата между силните и слабите духом е във времето, което губят, за да се изправят.
    avatar
    дир. Плъмър
    Директор, преподавател по Животнология и Растителнология
    Директор, преподавател по Животнология и Растителнология

    Брой мнения : 73
    Join date : 26.08.2010
    Age : 21
    Местожителство : Плевен

    Re: Учебник и конспект

    Писане  дир. Плъмър on Съб Авг 28, 2010 11:41 pm

    Учебник по животнология и растителнология

    Съдържание:

    1.Въведение в предмета
    2.Тревисти растения – Див мак
    3.Храсти - Шипка
    4.Дървета – Бук
    5.Безгръбначни – Плосък червей
    6.Птици – Градска лястовица
    7.Риби - Змиоркоподобни

    Урок №1
    Въведение в предмета
    Растителнологията е наука, която обяснява растенията. В нея са включени всички видове живи организми, които могат да фотосинтезират. Растенията се делят на три основни групи:
    1.Тревисти растения – това са всички тревички и цветенца, които в повечето случаи са едногодишни, което ще рече, че живеят само година.
    2.Храсти – те са по – високи от тревистите, тоест някъде към метър.
    3.Дървета – делят се на две основни групи.
    3.1Широколистни – това са онези дървета, които имат листа. Например липата, букът, дъбът и др. През есента има листопад, защото, ако останат живи листа на дървото то ще измръзне през зимата.
    3.2Иглолистни – ела, бор и т.н. Листата им са във формата на иглички, затова и се наричат така.
    Естествено щом има наука за растенията, трябва да има и за животните. Въпросната дума е животнология. Включва всички животни от най – малката мравка до най-големия слон. Животните също се делят на групи, ето някои от тях:
    1.Бозайници – това е най – голямата група, която включва и човека.
    2.Риби – организмите, които живеят във водата.
    3.Безгръбначни – Някои червеи влизат в тази група
    4.Птици – от малкото врабче до големия орел


    Урок №2
    Тревисти растения – Полски мак

    Описание: Макът е
    едногодишно растение с бял
    млечен сок. стеблото е 20-90 см
    високо, надлъжно на ребрено,
    най-често разперено
    влакнесто, с твърди четинести власинки. Листата са едни или два пъти , перести, при-основните с дръжки, стъл¬бовете приседнали. Цветовете са ярко червени, по-рядко розови или бели, с 10-20 см дълги дръжки, разположени по върховете на стеблото и разклоненията. Плодът е продълговато обратно яйце¬видна кутийка с многобройни дребни черни семена. Разпространение: Полският мак е разпространен най-често като плевел, особено в житните култури, но също по сухи тревисти места, из синури и пътища в равнините и предпланините до към 1000 м н.в.
    Употребяема част: Използват се главно цветовете.










    Урок №3
    Храсти – Шипка


    Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4-6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 cm, месести, пълни с множество космати семена. Расте в гори, край реки, в равнини и планини до 2000 m надморска височина из цялата страна. Среща се в България, Северозападна Африка и Западна Азия, като е пренесена и в Северна Америка. Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, вит.В1 и В2, както и от витамините РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600мг(на 100гр плод) витамин С, според някои източници - до 2 грама(при определени сортове)! В семената се съдържа витамин Е. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Така шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци. Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.
    Плодовете на шипката (Rosa canina) са широко използвани и от народната медицина от векове. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания. В Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти. В Тибет- при неврастении, артериосклероза, бъбречни заболявания. В Русия- при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити.
    В традиционната българска медицина плодовете от шипка се използват като високовитаминен източник, за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, зимата и ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина използва шипката при стомашно-чревни и бронхиални заболявания. Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай. 500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да има възможност да диша(примерно отворена дамаджана)! Държи се на топло 15-20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабо алкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.


    Урок №4
    Дървета – Бук

    Бук (Fagus) е род листопадни широколистни дървета, разпространени в Северното полукълбо. Родът наброява около 10 вида. На български името се среща и в женски род - бука.
    Характерни особености на всички тях са сивата гладка кора и едрите, вретеновидни кафяви пъпки със заострен връх. Листата им са прости, с къса дръжка, разположени последователно по клонките. Те са разнообразни по форма - яйцевидни (т.е., най-широки в долната част), елипсовидни (най-широки в средата) до обратно-яйцевидни (най-широки в горната част). Имат по няколко двойки (от 5 до 12-14) успоредни странични жилки. Цветовете са еднополови. Мъжките са събрани в сферично съцветие, а женските по няколко на обща дръжка. Опрашването е от вятъра. Плодовете са разположени по 1-2, рядко повече, в плодна купула (лат. cupula). След узряване на плодовете, купулата се разпуква на четири дяла и плодовете опадват. Те са тип "орех", с кафява вдървеняла обвивка, тристенни и тъй като са много специфични, имат собствено название "букови жълъди". Вътрешната част "ядката" е богата на скорбяла и мазнини и с приятен вкус. Съдържат алкалоиди (фагин и др.), поради което, ако се консумират сурови в по-голямо количество, могат да предизвикат опиянение. Плодовете служат за храна на много видове горски животни.
    У нас се срещат два вида: обикновен бук (Fagus sylvatica) и източен бук (F. orientalis). Източният бук се среща само в Странджа планина, Източна Стара планина и отчасти в Източните Родопи, а обикновеният - в останалите части на страната. Поради ценната си дървесина, видовете имат важно стопанско значение, а поради факта, че заемат обширни територии, имат средообразуваща роля.
    В Северна Америка се среща едролистният бук (Fagus grandifolia), a Източна Азия е по-богата на видове - там растат F. crenata, F. japonica, F. engleriana, F. lucida и др. Аналог на род Бук от Южното полукълбо е род Nothofagus.

    Урок №5
    Безгръбначни – Плосък червей

    Плоските червеи (Platyhelminthes от гръцки platy: равнина и helminth: червей) са най-нисшите трипластни животни. Срещат се свободно живеещи (планария) и паразити (метил, тении). По продължение на тялото си имат кожно-мускулна торба от епителни клетки и влакна. Тя служи за предпазване и движение. Тялото е изпълнено с паренхимна тъкан. Храносмилателната система на тези животни е с един отвор. Дишат чрез кожата си. Нервната система е ганглийна и се състои в окологлътъчен пръстен от нервни върви. За първи път при тези червеи се появяват специални отделителни органи — протонефридии. Те са хермафродити. Развитието при свободно живеещите е пряко, а при паразитните е чрез метаморфоза.Тип Плоски червеи -кутикула (ектодерма,ендодерма и мезодерма) -първична телесна празнина -протонефриди -поява затворен тип храносмилателна с-ма -верижно ганглийна нервна с-ма -хермафродити -движение чрез извиване
    Видове Тип Плоски червеи се разделя на следните класове:
    • Ресничести (планария) (Turbellaria)
    • Смукалници (метил)(Trematoda)
    • Тении (Cestoda)
    • Моногенеи (Monogenea)
    • Тениоподобни (Cestodaria)
    Ресничестите червеи са свободно живеещи хищници. Тялото е покрито с ресни, на главата се намират две прости очи. Живеят в сладководни басейни и морета. Нападат малки ракообразни, охлюви, попови лъжички. Хранят се и с мъртви животни.
    Смуканиците са с добре развити смукала и дебела кутикула. Паразитират в черния дроб на преживни бозайници. При масова популация гостоприемника умира. Размножаването е полово, често свързано със смяна на гостоприемника.
    Тениите са паразитни животни с дебела кутикула. Те имат глава, няколко смукала и кукички. Очите и червото са недоразвити. Зад главата се образуват постоянно нови членчета. Последните членчета, които са пълни с оплодени яйца, се откъсват и образуват нови индивиди. Приема се, че плоските червеи са произлезли от древни ресничести червеи.

    Урок №6
    Птици – Градска лястовица

    Градска лястовица (Delichon urbica) е името на дребна птица от семейство Лястовицови (Hirundinidae) разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото ѝ е около 15 см, размаха на крилете 30 см и тежи около 20 гр. Долната част на тялото ѝ е оцветена в бяло, а горната с изключение на кръста, който също е бял, е черна. В сравнение с повечето видове лястовици, крилете и опашката ѝ са относително къси. Крилете са заострени, а опашката вилообразно изрязана. Полетът ѝ е ловък и маневрен. Гласът ѝ е характерното лястовичо цвърчене.
    Разпространение
    Широко разпространен вид, среща се в Европа (включително и България), Азия, Африка. Прелетна птица. птици
    Начин на живот и хранене
    Живее подобно на селската лястовица в близост до хората и човешките поселения. В природата се придържа в близост до скалисти местности, където може да гнезди. Обитава гористи местности, покрайнини на гори и сладководни водоеми, но като цяло е силно урбанизиран вид. Храни се предимно с дребни летящи насекоми, които улавя ловко по време на полет.
    Размножаване
    Моногамен вид. Гнездото ѝ е иззидано от кал и сламки, и е подобно на това на селската лястовица, но е с цялостно открита горна част. Снася от 4 до 6 яйца, които мъти в продължение на 12-14 дни. Родителите хранят малките предимно насекоми. Те напускат гнездото след около 20-23 дни. Родителите ги дохранват още известно време. Годишно могат да отгледат до 2 люпила. След завръщане от зимуването построяват новото гнездо или върху останките на старото или в близост до него.
    Допълнителни сведения
    Градската лястовица е неизменен спътник на човека от векове и е един от символите на привързаност към домашното огнище. Не се бои от хората и често строи гнездото си по ъглите на ниски тавани или прозорци, където е лесно достъпно за човешката ръка. През втората половина на 20 век числеността и започва постепенно да намалява, поради намаляването на летящите насекоми, които са основната и храна. В България е защитен от закона вид .
    Урок №7
    Риби – Змиоркоподобни

    Змиоркоподобни (Anguilliformes) са биологичен разред риби, в който има 4 подразреда, 19 семейства, 110 рода и 400 вид вида. Повечето Змиоркообразни са хищни риби.
    Разпространение
    До преди 80 години широко разпространена в много реки. Навлизала е от Егейско море през устията на Струма, Места, Марица — стигала е до Баташкото блато в Родопите и до град Септември, както и в притоците Харманлийска, Въча, Сазлийка и Стряма. По река Тунджа и нейните притоци се е придвижвала до бившето Стралджанско блато.
    Численост
    През последните години се срещат единични екземпляри — за периода от 1964 го 1971 година са уловени само 9 броя от следните находища: даляна при нос Калиакра, река Луда Камчия при село Градец, Сливенски окръг, устието на река Камчия, устието на река Ропотамо.
    Местообитаване
    Популациите на този генеративно морски и трифично сладководен вид навлизат във вътрешните водоеми само за отхранване. Най-подходящите биотопи са блата и езера с тинесто дъно и значително обрастване с водна растителност.
    Размножаване
    В Саргасово море, Западен Атлантически океан на дълбочина над 600 метра.
    Състояние на застрашеност
    Застрашен вид, през последните 30 години изчезнал от повечето местообитания от нас.





    _________________
    Всички понякога падат, разликата между силните и слабите духом е във времето, което губят, за да се изправят.

      В момента е: Чет Яну 17, 2019 12:12 am